Аз съм пролетен порой,

внезапна буря, вятър, град.

Иди си вкъщи, драги мой.

Не излизай в дъжд и хлад.

 

Ти си юлски топъл ден,

поляна, прясно окосена.

Нямаш работа със мен –

мокра, ледна и сломена.

 

Кални свлачища в стихия

маковете ти ще погребат.

Розите ти ще изгният,

птиците ще отлетят.

 

Не ще ме стоплят твоите длани,

гласа ти, приласкаващ, мек.

За моите дълбоки рани

никой няма лек.

а, той, дали е..тук.))

Чудесно е. На две места мисля, че ритъмът би се наместил по-добре със следните промени (примерно)

"мокра, ледна и сломена." --> "мокра, ледена, сломена."

и

"никой няма лек." --> "вече никой няма лек."

черна с рейвъни около теб

и в застинала поза

и дори с подобен на погледа от аватара