Оживяваш ти зад моите клепачи.

Преди изгрев, подир залезa, за миг едва.

Без глас зова те, но не можеш да прекрачиш

върху чаршафа ми, подгизнал от тъга.

 

Събуждам се със слънцето, на сбогом,

с очи осиротели и с препускащо сърце.

И искам да си спомня, но не мога,

допира на твоите ръце.

 

И най-страхувани са тези дълги дни,

в които сън не ме спохожда.

Въртя се с часове на вси страни.

Чакам те, но не дохождаш.

обачее, като дочетох - рекох си, че има намигванка - спохождаш - дохождаш - отиваме към една ( с вметната лека насмешка) архаична лексика - а ти не довадяш душо, сърдце мое, Йоооваааноо ;) - не ле?