Любовта ми бе изхвърлена ялова кобила.

Скитница свободна, без табун и без конюшна.

Неподкована, необяздена, колене неподкосила.

С безкрайни хоризонти, но никому ненужна.

 

Любовта ми бе затворник зад стиснати ченета.

Заточен, в изгнание, с присъда доживотна.

Забравил си лицето, вятъра, небето,

без изход и без бъдеще в каторгата самотна.

 

Любовта ми бе сирак без покрив и обувки.

Анонимен просяк, скитащ в мегаполиса забързан.

Непознал нежността на ничия милувка,

взрян в очи от хлад, от очакване измръзна.

Любовта ми бе изхвърлена ялова кобила.

Скитница свободна, без табун и без конюшна.

Неподкована, необяздена, колене неподкосила.

С безкрайни хоризонти, но никому ненужна.

...

това си го представих образно

самотно и силно

Съчувстван ти,разбирам,че не си долюбена добре!Смени ли коня??