в локва бистър извор припознавам.

Мехлем ли бе или воняща тиня?

Идвам и си заминавам.

Твоята миражна нежност,

осезаема, но в перспектива

на презюмирана безбрежност,

идва после си отива.

Спасението - самотен бедуин,

възседнал грохнала камила.

Място има само за един,

а ледна нощ е дюните покрила.