за да не е напразна любовта ни?

Дали дължа ти плач, сълзи,

трагедия, прорезни рани?

В две части, невидяна пантомима.

Вината ми - единствен зрител.

Вината ми? Вина за трима.

Ръцете ми? Ръце - обител.

Празни днес, ала ми стига

да знам, че някъде блуждая.

В песен, в сън, на страница от книга,

в залез, в спомен от хотелска стая.

Избледнявам бавно с твоя дъх

в шията, в ухото на любима.

Не нося накит от престара скръб.

Всяка болка свойто време има.