Ще те чакам в някой друг живот,
ще те чакам отмаляла.
Отмаляла от самотен брод

 Призрак с полъх на любов се прокрадна във съня ми: 
„Прости ми, аз не съм готов“  –  плахо ми продума.
Понечих да го спра аз с вик, но сe задавих с глъчка глуха.

Връщам се във моето чистилище,
към себе си се връщам променена.
При тебе връщам се, прости ли ми,

На строшеното ми огледало
стъклото черно-бяло
отразява моето голо тяло –

Безбройни ропоти, дълбоко спотаени.
Безброй сълзи, пред тебе неизплакани.
Безбройни раните, неизцелени