Постинг
21.03.2022 20:41 -
безследно
Автор: matarinka
Категория: Поезия
Прочетен: 1684 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 21.03.2022 21:42
Прочетен: 1684 Коментари: 2 Гласове:
8
Последна промяна: 21.03.2022 21:42
Иронията ли?
Самотата е присъствие.
Промъква се без звук,
промъква се на пръсти.
И те следва неотлъчно,
и пропива се навътре,
и накрая те поглъща.
Накрая сам замръкваш.
В гладна бездна,
в дупка черна,
безследно
да изчезнеш.
Редуциран във безстрастна точка,
построил си дом от вакуум.
Не живот, а смърт в отсрочка,
от отровно първо мляко.
Чак пък толкова страшна не е. Понякога ни помага да се вслушаме в себе си и да разграничим фалшивото от стойностното. Може и да бъде Чаровница самотата :)
цитирайПърво посещение ми е, та затова те "здрависвам"... И докато се наканя да коментирам, ето 1. dennis съмишлено ме е преварил. ЗА него самотата може да е и чаровница /вярно/, а за мен, поувяхнал, доста отдавна е /и/ привилегия... С това сърдечно умение да се изразяваш в одухотворени стихове, неминуемо ти предстои пъстро обагрена от поляризирани емоции между което ще те удовлетворява - добро, и което ще те "мъчи" - егоистично не удовлетворява - зло... Важното е жизнено да се разбере, че те двете са, всъщност - едно. Съществуващо-то, което ни обучава... Може би - за неизбежното ни отпътуване Оттатък. Затова пиши хубави стихове и не тъгувай. И хич дан,тий! От самотата...
цитирай