Като оголен нерв
зад тухлена стена от страх.
Сурогатната любов не ще пробие.
А колко нежност,
колко много страст
отзад грижливо съм прикрила.

И ги пазя като майка болно чедо.
А всеки заблудил се минувач
иска просто тъй да ги отнеме
и в замяна да ми хвърли къшей хляб.

Прокуждам всекиго със жлъч и злост.
Не ми докосвайте стената с кривите си мръсни пръсти!
И събарям мост след мост,
а стената бавно тъй обрасва
с буйни храсти, с тръни гъсти.

И вече всеки подминава.
Никой не успя да зърне
портата открехната,
отгоре, леко в ляво.
И никой няма да се върне.