Тик-так, няма как.

Идва време за разлъка. 

Питам те, пак и пак,

какво, за бога, правим тука.

 

Няма после и преди,

ялова е тази среща.

Няма аз, няма ти,

Нито тук, нито отсреща.

 

Тик-так, дай ми знак,

защото корабът потъва.

Идат скакалци и мрак.

Някой редно е да се сбогува.

 

Виждам как се търкули

песъчинката последна.

Кулата се сгромоли,

Макар да исках, не посегнах.

"Кулата се сгромоли,
Макар да исках, не посегнах."

Колкото повече време (тик-так) е просъществувала една такава странна връзка, толкова по-голямо е сгромолясването.