Блогът на Мартина Дробенова
Постинги в блога
14.03 12:18 -
Никой човек не е остров
Остров пуст, обезлюден,
вещаещ корабокрушение.
Безплоден, призрачен, студен
вещаещ корабокрушение.
Безплоден, призрачен, студен
12.03.2023 09:52 -
Безразличен свят
Мислех си, че щом се върнеш,
Земята орбита си ще обърне.
Ще побегне наобратно.
Земята орбита си ще обърне.
Ще побегне наобратно.
21.12.2022 12:04 -
Минзухари
Мека кожа, белоснежна
и поглед скрит, премрежен.
Въздишка тиха в гръд тъй нежна,
и поглед скрит, премрежен.
Въздишка тиха в гръд тъй нежна,
03.11.2022 09:58 -
Полет
Не ми се пада пак,
не ми се пада от високо.
Господи, направих двеста скока!
не ми се пада от високо.
Господи, направих двеста скока!
06.08.2022 20:33 -
Сирак
Любовта ми бе изхвърлена ялова кобила.
Скитница свободна, без табун и без конюшна.
Неподкована, необяздена, колене неподкосила.
Скитница свободна, без табун и без конюшна.
Неподкована, необяздена, колене неподкосила.
17.06.2022 10:49 -
Порой
Аз съм пролетен порой,
внезапна буря, вятър, град.
Иди си вкъщи, драги мой.
внезапна буря, вятър, град.
Иди си вкъщи, драги мой.
12.06.2022 08:49 -
Зад клепачите
Оживяваш ти зад моите клепачи.
Преди изгрев, подир залезa, за миг едва.
Без глас зова те, но не можеш да прекрачиш
Преди изгрев, подир залезa, за миг едва.
Без глас зова те, но не можеш да прекрачиш
21.03.2022 20:41 -
безследно
Иронията ли?
Самотата е присъствие.
Промъква се без звук,
Самотата е присъствие.
Промъква се без звук,
25.02.2022 14:05 -
Паяжина
Усещах как в сърцето ми плете се паяжина
и се изпомпва не живот, а къщна прах.
Това усещах. После ги видях двамина
и се изпомпва не живот, а къщна прах.
Това усещах. После ги видях двамина
02.12.2021 13:01 -
Созопол
Нещо липсва под смокините,
а джазът е меланхоличен.
В тъмни краски са пред Аполония картините.
а джазът е меланхоличен.
В тъмни краски са пред Аполония картините.
10.11.2021 02:19 -
Спомена на катедралите
вената на потното му чело
пулсира в резонанс с дъха й
в безличната постеля
пулсира в резонанс с дъха й
в безличната постеля
01.10.2021 23:14 -
Невидими рани
Кому е нужно да боли,
за да не е напразна любовта ни?
Дали дължа ти плач, сълзи,
за да не е напразна любовта ни?
Дали дължа ти плач, сълзи,
