Един последен спомен дай ми,
старите в момент на слабост заличих.
Ела и за последен път подръж ме тайно
и после пускам те да си вървиш.

Заедно сме силно неуместни.
Като мръсен виц пред фина дама.
Смущаващи, а, ако щеш, дори и смешни.
Скършените не вървят в комплект по двама.

Защото грешната любов е тайна,
но и тайната любов е грешка.
Тръгваш си, за да не ни убият с камъни.
А да се греши е тъй човешко!